fbpx
Connect with us

Culture

Детството на българския Милениал

Ако сте се пръкнали на този свят през 80-те или 90-те години на миналия век и сте закърмени с кабелна телевизия, доста вероятно е някой някога да ви лепне етикета ,,милениал“.

Време за четене: 6 минути

Ако сте се пръкнали на този свят през 80-те или 90-те години на миналия век и сте закърмени с кабелна телевизия, доста вероятно е някой някога да ви лепне етикета ,,милениал“. А какво е ,,милениал“ и има ли той почва у нас?

Поколението Y или т.нар. милениали са всички хора, родени в периода 1981 – 1996 г. В световен мащаб те наброяват впечатляващите 1.8 милиарда, което ги прави най-многобройното поколение, раждано някога. 

Названието им произлиза от факта, че са родени и съзряват в зората на новото хилядолетие (the new millennium). Като първите появили се в свят на дигиталната техника, те често биват наричани “digital natives”, тъй като технологията винаги е била неразривна част от ежедневието им.

Изчислено е, че проверяват телефоните си средно 150 пъти на ден.

Представителите на поколението Y биват определяни като прогресивни, що се касае до политическото им мислене, по-малко религиозни от своите предшественици и по-широкоскроени и подкрепящи гей правата и равноправието сред малцинствата.

Разбира се, те отнасят и доста критика. Често ги наричат меркантилни, егоцентрични, разглезени, мързеливи и склонни да сменят работата си твърде често (Ауч!)

Страховете на голяма част от милениалите са свързани с вероятността да не открият мечтаната работа, да не могат да си позволят къща или да не успеят да се пенсионират по-рано от своите предшественици (с нашата осигурителна система последното определено няма шанс да се случи).

Те се стремят към професия, която позволява воденето на балансиран начин на живот докато са млади, за да не се налага да чакат да пътуват. В това отношение са номади по душа. Отлагат във времето напускането на родния дом, както и брака.

След като изяснихме понятието ,,милениал“, време е да видим кои са българските представители на поколението Y. Това са т.нар. деца на прехода или демокрацията, за които нямаше памперси и бяха повивани в пелени от своите майки.

Най-възрастният от тях тази година ще навърши 40, а най-младият е на 25. И макар, че отдавна не са тийнейджъри, убеден съм, че всеки един от тях на драго сърце би отворил капсулата на времето, за да върне лентата назад и да си спомни безкрайните часове игра на Nintendo и похапването на неузрели джанки.

Припомняме петте неща, с които всеки български милениал се е сблъсквал в детството.

1) Кисненето в интернет залите

Как да обясниш на един представител на Gen Z (родените след 2000), чиято ръка буквално се е срастнала с телефона, че едно време малцина от нас разполагаха с настолен компютър вкъщи, а wi-fi не извираше на всеки два метра, както сега.

Съответно, когато ти се наложи да ползваш интернет, отиваш в зала и си плащаш. Днес може да звучи налудничаво, но тогава това си беше нещо напълно естествено. Интернет залите бяха вторият дом на всеки тийнейджър и място за социални контакти.

Обичайно там се ходеше главно, за да цъкаш CS или WoW с приятели или просто да чатиш в mIRC. Без значение кое от двете неща сте предпочитали да правите, едва ли сте в състояние да забравите физиономията на Николай Атанасов – създателят на Kaiowas (програмата за управление на интернет зали).

Интернет зала от средата на 90-те години

По необясними за мен причини, неговият лик фигурираше на десктопа, точно до брояча. Дълги години смятах, че това е престъпник, обявен за издирване от Интерпол.

За съжаление, но някак си разбираемо, днес софийските интернет зали са винаги празни или поне тази, която постоянно подминавам в подлеза на метростанция ,,Бул. България“.

Приличат на тъжни реликви от отминала епоха, досущ като гротескните улични телефони с фонокарта, които те карат да изпитваш едновременно съжаление и неудобство.

Ако пък в залата има клиент, то той абсолютно винаги и без изключение изглежда съмнително и буди милион подозрения.

2) All I want for Christmas is… Tamagotchi!

В миналото родителите ни гласуваха доверие, подарявайки ни Тамагочи и така ни превръщаха в социално отговорни индивиди… докато не забравим да го нахраним и то предаде богу дух. Тогава научавахме важен урок за цикличността на живота.

За тези от вас, които не са чували през живота си за Тамагочи, това е японски дигитален домашен любимец с джобни размери, създаден от Аки Маита през 1996 г., който постепенно нашумя и в България.

Историята зад самата симулация е следната: тамагочитата са малък извънземен вид, който е депозирал яйце на Земята и неговата съдба е в ръцете на играча. Той трябва да се грижи за яйцето и за това, което ще се излюпи от него.

Тамагочи

Най-отдадените стопани биваха събуждани през нощта, за да ,,нахранят“ пригладнелия домашен любимец, но голяма част игнорираха злощастното пиукане на устройството, за да установят на следващата сутрин, че Тамагочи… ами такова вече няма.

За щастие, играта можеше да се рестартира и домашният любимец да възкръсне като феникс.

Освен с тамагочи, всяко дете, израснало през 90-те може да се похвали и с десетки потрошени електронни игри и джойстици. Не е за вярване колко агресия можеше да предизвика Супер Марио.

3) Ерата на MP3-ките и момчешките банди

Уокмените и компакт-дисковете може да са отличителни за поколението X, но се ползваха и от милениалите, докато не се появи революционния за времето си MP3 плеър.

Самата мисъл, че нещо е в състояние да складира стотици твои любими песни беше меко казано окриляваща, особено след като години наред си слушал касетки с по шест песни на страна.

Това повлече след себе си и масово сваляне на музика от интернет, като почти всяка песен беше дамгосана с омразното на всички потребители ,,рафтър-дата-бг“ (все още има моменти от определени песни, когато притаявам дъх и очаквам призрачнотовключване от миналото)

Популярни артисти от зората на 90-те години

Но да се върнем малко назад и да си припомним как изглеждаше световната музикална сцена тогава. Мнозина свързват 90-те с появата на момчешките и момичешки банди, като NSYNC и Spice Girls (ние си имахме ,,Антибиотика“), но това е и времето на гръндж вълната и Nirvana.

Тогава възход бележат и първите жени соло-артисти, чийто албуми стават мултиплатинени – Alanis Morissette, Sheryl Crow, Tracy Chapman и др. Чудите се какъв е българският принос към световната музикална съкровищница по това време? Чалгата, разбира се!

Точно тогава, когато успоредно се полагаха основите на българската организирана престъпност, обявеният за упадъчен по времето на социализма стил, започва да набира популярност.

Въпреки това, една част от поколението Y посочва Michael Jackson, Eminem и Backstreet Boys за най-емблематичните изпълнители на тийнейджърския им период. Останалата част са си писали домашните на фона на новоизгрялата телевизия Планета.

4) Хари Потър манията

Поредицата детски романи на J. K. Rowling не попада в моя списък със 100 задължителни заглавия, които да прочета преди да умра, но заслугите ѝ са неоспорими, а феноменът, в който се превърна е съществен елемент и от милениал културата.

Представителите на поколението Y буквално растяха успоредно с Хари. Книгите за магьосника ги накараха не просто да заобичат четенето, но и да го преоткрият напълно, разкривайки неподозирани хоризонти пред тях.

Училище за магии и вълшебства Хогуортс

Да не говорим, че и по-възрастните си дадоха сметка, че е напълно приемливо да четат тийнейджърска литература. Хелоу!?

5) Филмите, които ни направиха хора

За съжаление, през 90-те българските театър и кино са в абсолютен застой, поради простата причина, че средства за изкуство не се отделят.

За всеобща утеха, това от друга страна е сред знаковите периоди на Холивуд, който ражда едни от най-култовите заглавия за всички времена, реплики от които поколението Y знае на изуст и до ден днешен: 

Криминале, Усещане за жена, Мълчанието на агнетата, Списъкът на Шиндлер, Телма и Луиз, Форест Гъмп, Изкуплението Шоушенк, Четири сватби и едно погребение, Обичайните заподозрени, Смело сърце, Добрият Уил Хънтинг, Титаник, Боен клуб, Матрицата и др. 

14 любими филми на децата през 90-те

Много преди ерата на Netflix, когато все още нямаше дори DVD, изборът на филм представляваше истински ритуал, който се случваше не къде да е, а в кварталната видеотека.

Уверявам ви, че можех да прекарам часове наред, любувайки се на обложките на любимите си видеокасети. И въпреки, че качеството не беше перфектно и понякога по екрана на телевизора се появяваха снежинки, изпитвам известна носталгия по тези отминали времена.

Имаше нещо романтично в това да отделиш време, за да вземеш видеокасета под наем, да не я върнеш в разумен срок и да бъдеш глобен. Сега Netflix не ме глобява, нито ме укорява, ако не си довърша филма.

Ето идея за нова функционалност на платформата, която заклетите киномани може би биха оценили.

P.S.: Списъкът не е изчерпателен. За допълнителни идеи, съветвам да се разровите из личните си спомени.

От един разглезен милениал

  • Author: Minko Tihomirov
  • Image: JOFO
Join JOFO and start living curiously

Кратка история на конфликта между Израел и Палестина

Life

Операция „Пустинна буря“: 30 години по-късно

Life

Кой всъщност е изобретил интернет и кой не.

Life

NFT – Бъдещето на изкуството или крипто снобария за милиони?

Business

Connect
Join JOFO and start living curiously

error: Content is protected !!

Успешно се присъединихте към JOFO!