fbpx
Connect with us

Life

Гвиана – преди и след като Exxon откри петрола

Изменението на климата причинява катастрофи в световен мащаб, но за Гвиана, която е една от най-бедните страни в Южна Америка, рисковете са особено екзистенциални.

Време за четене: 5 минути

Изменението на климата причинява катастрофи в световен мащаб, но за Гвиана, която е една от най-бедните страни в Южна Америка, рисковете са особено екзистенциални.

Джорджтаун, Гвиана – повече от век широка, ниска морска стена защитава страната от разрухата на Атлантическия океан.

Днес старата ветровита морска стена е весело място – продава се бира и кокосова вода, а местните радиостанции огласяват пространството; играят деца, а изтощените работници улавят хладния бриз след поредния горещ ден в столицата.

Независимо от това, страната залага бъдещето си на същите изкопаеми горива, които ускоряват изменението на климата.

Преди няколко години Exxon Mobil намира залежи на петрол край бреговете на Гвиана и оттогава сондажите не спират да работят точно над хоризонта, пред очите на всички жители на града.

Последните анализи сочат, че под водите на Гвиана може да има повече от 10 милиарда барела суров петрол – количество, по-голямо от доказаните резерви на Мексико – за страна с малка част от населението на Мексико.

Така Гвиана се очертава като най-новият производител на петрол в света в момент, когато световните лидери са под натиск да намалят зависимостта на своите страни от петрол, въглища и природен газ – една от основните цели на преговорите на COP26 в Глазгоу.

Възможността и опасностите от внезапно петролно богатство

Морската стена, която се простира по крайбрежието на Гвиана, може да бъде проследена до холандските колонизатори, които използват ниско разположените, блатисти равнини, за да разширят земите си.

По-късно Гвиана става британска територия (днес това е единствената англоговоряща страна в Южна Америка). Твърди се, че холандските призраци все още обитават страната и холандското решение да си върнат тази земя преследва съвременните жители.

Коренното малцинство на Гвиана е съсредоточено далеч във вътрешността на страната, но по-голямата част от населението, до голяма степен произлизащо от поробени африканци и индийци, живее по крайбрежието. Земите им се поддържат сухи чрез застаряваща мрежа от дренажни канали и система за защита от морето.

Гвиана е под все по-страшна заплаха: водите се покачват няколко пъти по-бързо от средното за света и вече високите приливи периодично преминават над върха на морската стена, докато солената вода замърсява кладенците близо до брега.

Оризовите полета се превръщат в езера, животните се разболяват, умират и изгниват във водите, а овощните дървета, култивирани грижливо от години, са под вода. И тези води остават с високи равнища не дни или седмици, а месеци — до четири месеца в някои райони. Четири месеца придвижване с лодки и липса на храна за оцелеляване.

От модел за подражание до прегръдка на петрола

Изключителната уязвимост на Гвиана към изменението на климата я прави дългогодишен шампион в борбата с климата.

Всъщност Гвиана е една от малкото страни, които действат като бели дробове на Земята, улавяйки повече въглеродни емисии, отколкото е отделя, благодарение на забележителния си успех в запазването на буйните вътрешни тропически гори.

Норвегия, богата на петрол страна, която се интересува от компенсиране на собствените си емисии, дори плаща на Гвиана за опазване на тези гори.

Споразумението е революционно и се разглежда като потенциален модел за други страни, които искат да монетизират своята битка срещу изменението на климата.

Но днес Гвиана търгува своя зелен ореол в замяна на нещо много по-изгодно: приходите от петрол.

Компаниите отдавна подозират, че край бреговете на Гвиана има петрол – страната се намира точно до богатата на петрол Венецуела – но никой никога не е открил такъв.

Тогава Exxon решава да погледне в по-дълбоките води. Откритието, което компанията обяви през 2015 г., е изключително и дори един от изпълнителните директори на Exxon го сравнява с „приказка“. Оттогава във водите на Гвиана е открит още повече нефт.

Необичайно време за една страна като Гвиана да влезе в петролната индустрия 

„Имаме малък прозорец, за да извлечем възможно най-много“, казва Бхарат Джагдео, бивш президент и настоящ вицепрезидент на страната и ръководител на делегацията на текущите преговори за климата на COP26.

За да помогне за спасяването на планетата, Гвиана успява да спечели около 150 милиона долара след повече от десетилетие работа. Нефтената индустрия внася два пъти повече приходи годишно и тепърва започва да се развива.

За да се предотвратят най-лошите последици от изменението на климата, глобалното потребление на петрол трябва незабавно да спадне. Ако това се случи, инвестициите в петрол, направени днес, може да не са печеливши – те могат да се превърнат в така наречените блокирани активи, които са много скъпи и изведнъж могат да се окажат безполезни.

Така че докато световните лидери призовават за края на петрола, Гвиана върви по друг път, субсидирайки мащабни петролни инвестиции и се готви да продава суров петрол на свят, който все още е пристрастен към него.

Това е неудобна позиция, но не е прецедент.

По света производителите и потребителите на петрол призовават за преустановяване на зависимостта от изкопаеми горива, като същевременно разчитат на тях в огромни количества.

Джагдео твърди, че блокирането на подобно развитие би защитило само печалбите на съществуващи производители като Саудитска Арабия или САЩ – страни, които “никога няма да ни дадат нито цент.

Той посочва, че в Парижкото споразумение от 2015 г. богатите страни обещаха 100 милиарда долара годишно, за да помогнат развиващите се страни в справянето с изменението на климата. Това обещание не е спазено.

А страни като Гвиана са изправени пред огромни разходи, от издигане на морски стени до подпомагане на фермерите за ежегодно влошаващите се наводнения.

Гвиана не се обръща към петрола само защото богатите страни не изпълняват обещанията си – парите от петрол щяха да се харесат, дори ако помощта беше предоставена.

Но неизпълненото обещание за помощ е особено разочароващо за страни като Гвиана и други потенциални нови производители на петрол, които са призовавани да оставят петрола си в земята, докато страни като Саудитска Арабия продължават да изпомпват и печелят.

„Няма нищо честно в това“, казва той.

Лоша сделка за Гвиана?

Джагдео се надява да извлече милиарди долари от петролната индустрия и да използва тези средства за развитието на Гвиана и адаптирането ѝ към климата.

Той прогнозира, че преките приходи от петрол за правителството ще надхвърлят 1 милиард долара след няколко години – повече от половината от целия национален бюджет – докато някои анализатори прогнозират, че може да са 10 пъти по-високи.

В цялата икономика БВП на Гвиана вече нараства бързо и външният министър на страната заяви, че очаква  да се увеличи петкратно.

Но обвързването на богатствата на една страна с петрола винаги е рисковано. Внезапното вливане на петролни пари обикновено прави икономиката на развиващата се страна по-лоша, отколкото по-добра. Нарича се ресурсно проклятие.

Новото богатство може да доведе до корупция и конфликти, а всяка нова петролна сила е потенциален обект на икономическо страдание, когато нейният голям производител (инвеститор) преживява един от периодичните си сривове в цените на суровината.

Има и друго притеснение. 

Сделката на Гвиана с Exxon е необичайно благоприятна за Exxon. Условията са предназначени да привлекат проучване от неохотни петролни компании във време, когато Гвиана се смята за рискован залог.

Сега, когато петролът е „заключен“, сделката не изглежда чак толкова благоприятна. Групи от Международния валутен фонд до Междуамериканската банка за развитие, както и тръстове като IEEFA, отбелязват елементи от договора, които дават предимство на Exxon пред правителството. И много гвиански политици са съгласни, че условията са неадекватни (въпреки че не са единодушни чия е вината).

Съгласно договора делът на Гвиана от приходите в началото е сравнително малък. С течение на времето те хипотетично трябва да нараснат до милиарди, но това може да отнеме години. 

Това забавяне може да бъде рисковано, като се има предвид, че светът може да успее бързо да намали използването на петрол. И много критици се притесняват, че Гвиана с години ще се бори да получи справедливия си дял от приходите.

Exxon Mobil казва, че условията на договора са “конкурентни с други споразумения, подписани в страни на подобна фаза на развитиете на ресурси”, позовавайки се на проучване на трети страни.

„Нашата работа и подкрепата на правителството на Гвиана са в основата на дългосрочни взаимноизгодни отношения, които създават значителна стойност за народа на Гвиана“, пише говорител на Exxon.

Обикновените гвианци също имат опасения относно сделката с Exxon. Те са съгласни, че Гвиана се нуждае от пари, но мнозина са скептични, че петролната сделка всъщност ще им бъде от полза.

Секторът на петрол и газ не прави нищо за Гвиана, а парите не се връщат и не се харчат в тази страна. Едва на втори план се появява загрижеността и рисковете за околната среда.

  • Източник и Изображения: NPR
Join JOFO and start living curiously

Операция „Пустинна буря“: 30 години по-късно

Life

NFT – Бъдещето на изкуството или крипто снобария за милиони?

Business

Епохалната мегатенденция, за която не знаете

Business

Събитийната надпревара в Близкия Изток

Business

Connect
Join JOFO and start living curiously

error: Content is protected !!

Успешно се присъединихте към JOFO!