Всичко, което трябва да знаете за конфликта между Израел и Палестина, който изпрати Близкия изток в десетилетна криза, която продължава и до днес.
След почти цял век конфликтът между Израел и Палестина се превръща в един от най-важните и уместни проблеми в Близкия изток. Конфликт, който е отговорен не само за живота на хиляди хора, но и за разрушаването на домовете им, като същевременно поражда терористични групи, които продължават да обхващат района.
Днес повечето хора вярват, че израелско-палестинският конфликт е свързан със сблъсък на две религиозни идеологии. Това обаче не е само битка между евреи и мюсюлмани; казано просто, това е борба на два народа, които твърдят, че имат право на една и съща земя.
Единият вече е живял там, а другият е бил принуден да мигрира в тази земя поради нарастващия антисемитизъм и го превръща в свой дом.
Преди началото на конфликта, хората от трите основни авраамически религии – ислям, юдаизъм и християнството – окупират земята под Османско владичество. С течение на времето обаче два народа, живеещи в две напълно различни области, започват да формират чувство за националност.
Палестинците започват да се възприемат като нещо повече от етнически араби, група хора, достатъчно голяма да гарантира собствената си държава. Докато бушува някъде далеч в Европа, ционисткото движение набира сила и призовава за отделна родина на евреите, като единствена надежда за бягство от преследването, на което са подложени от дълго време.
Първа световна война – конфликтът започва
Краят на Великата война слага край и на мощната Османска империя, оставяйки огромни територии под британския и френския мандат. Една такава територия е Палестина, чието бъдеще попада в ръцете на британците. Първоначално британците позволяват на евреите да мигрират в тази област съгласно Декларацията на Балфур през 1917 г., която призовава за отделна родина на евреите в Палестина.
Актовете на насилие обаче започват скоро след тяхната миграция поради конфликта в интересите и идентичността на двете нации, съчетани със силно чувство за палестински национализъм, което кара британците да ограничат еврейската имиграция.
Присъстващите в Палестина евреи възприемат това като заплаха за себе си и започват да колективизират и формират своите милиционерски групи, за да се защитят от арабите и британците.
Втората световна война – Ционистката мечта става реалност
По време на Холокоста през Втората световна война, преследването на евреите достига своя пик и мнозина търсят убежище в Палестина. Поради ужасите на концентрационните лагери, на Запад има голямо съчувствие към преследваната еврейска общност.
Това кара западните държави да подкрепят и затвърдят идеята за еврейска държава, в която народът може да избяга от антисемитизма, който ги преследва през цялата история.
Ционистката мечта най-накрая се превръща в реалност.
През 1947 г. Организацията на обединените нации решава да раздели района на ръководената от Великобритания Палестина на две държави. Израел трябва да бъде еврейско мнозинство, докато мюсюлманското мнозинство ще се нарича Палестина.
Свещеният град Йерусалим трябва да служи като неутрална религиозна зона, тъй като е свещен както за мюсюлмани и евреи, така и за християни.
Реакция на независимостта – начало на арабско-израелската война
Излишно е да казваме, че мюсюлманският свят е бесен от решението на ООН за формирането на Израел. Те смятат, че това е поредният опит за колонизиране от Запада и ход за премахване на идентичността на палестинците.
Палестинските националисти, днес подкрепяни от Арабската лига, се заемат да си върнат земята, която според тях им е открадната с формирането на Арабската освободителна армия.
Палестинските сили получават помощ предимно от съседни арабски държави като Египет, Йордания и Сирия, които изпращат свои войски и организират атака срещу израелските сили незабавно.
С невиждано дотогава напрежение, през 1948 г. избухва арабско-израелската война, от която Израел в крайна сметка излиза като победител, окупирайки по-голямата част от територията, която принадлежи на Палестина. След победата, Израел превзема западен Йерусалим и още повече палестински земи, което противоречи на договора, приет с решение на ООН.
Резултатът от войната е масова бежанска криза, при която палестинците са изгонени от къщите си, докато все повече и повече евреи се преместват в палестинските земи. Скоро Палестина е сведена до ивицата Газа, контролирана от Египет и Западния бряг, под контрола на Йордания, което поставя началото на десетилетен конфликт, водещ единствено до повече кръвопролития и страдания задвете страни.
Шестдневната война
Конфликтът между арабския свят и Израел става все по-враждебен през 1967 г., когато започват заплахите и от двете страни, че ще обявят война. Израел иска търговските им пътища да бъдат отворени, докато Египет е уверен, че не позволява преминаването на пратки, които превозват израелски стоки.
След като египетският премиер мобилизира силите си, стартира израелска въздушна атака, която унищожава напълно египетското въздушно нападение. Поради опустошителните бомбардировки от въздуха и лошата комуникация между Йордания и Египет, Шестдневната война е решително спечелена от Израел.
Подобно на часовниковия механизъм, израелската държава разширява територията си, превземайки целия Йерусалим и окупирайки единствените палестински земи, останали в Газа и Западния бряг. Те дори успяват да превземат части от Египет и Йордания. Когато всичко е казано и направено, последиците от тази война означават, че Израел има пълен контрол над някогашната земя, доминирана от палестинци.
Началото на края на арабско-израелския конфликт?
След като Египет губи значителна част от територияти си след Шестдневната война, президентът Ануар Садат и израелският министър-председател Менахем Бегин подписват Договора от Кемп Дейвид – мирен договор между двете държави, по силата на който Израел връща египетската територия като жест на добра воля.
Този мирен договор обаче не е добре приет в Египет и всъщност е толкова противоречив ход, че по-късно ще доведе до убийството на Ануар Садат от крайнодесни националисти.
Въпреки първоначалното възмущение, съседните арабски страни вече са по-малко враждебни към Израел и в крайна сметка сключват мир с новосформираната държава, за да избягат от жестокия конфликт, който е повод за големи вълнения в региона.
Организация за освобождение на Палестина
Ясер Арафат сформира Организацията за освобождение на Палестина през 60-те години на миналия век с идеята за превземане на целия Израел и възстановяване на контрола на мюсюлманското мнозинство в района.
Организацията продължава да воюва с Израел в партизанска война и терористични актове, които водят до много цивилни жертви. Въпреки организирането на атаките срещу Израел, Ясер Арафат най-накрая се съгласява да раздели двете държави, така че част от земите да принадлежат на Палестина, а други на Израел.
Това е прието като поражение на Организацията за освобождение на Палестина, която очевидно не успява да постигне Освобождението на маргинализираните палестински цивилни и поражда възникването на още по-радикални групи като Хамас.
Споразуменията от Осло
Споразуменията от Осло са два документа, подписани между Израел и ООП през 1993 и 1995 г. Тези споразумения се разглеждат като първата стъпка към мира и независимото управление на палестинците, а земите са разделени между зона А и зона Б.
Въпреки откровено мирния характер на споразуменията, както палестинците, така и израелците са в строга опозиция на споразуменията. Това дава шанс на Хамас, който се състои от екстремистки палестинци, открито призоваващи за края на Израел, да нанесат още по-насилствен удар, бомбардирайки няколко ключови места и убивайки десетки цивилни.
От друга страна, има широко разпространена омраза към израелския премиер от собствения му народ, който нарича своя лидер антисемит и нацист. Тази омраза в крайна сметка ще достигне своя връх и ще доведе до убийството на министър-председателя Ицхак Рабин.
Израелски заселници: Независимостта на Палестина е невъзможна
Докато конфликтът между Израел и Палестина продължава да се засилва, израелските заселници се местят в районите с палестинско мнозинство на Западния бряг и ивицата Газа по множество причини.
Някои са привлечени от евтините, субсидирани жилища, други се стичат на Западния бряг поради религиозното значение. Повечето обаче се заселват в тези райони, защото искат признаване на израелската земя.
Тази миграция от лица, които днес наричаме израелски заселници, се оказва много пагубна в по-широкия аспект на конфликта. Преместването в палестинските земи означава, че тези заселници са отговорни за принуждаването на хиляди палестинци да напуснат собствените си земи.
Днес близо милион заселници окупират същите тези земи, въпреки че статутът им се счита за незаконен от гледна точка на международното право.
Палестинските емоции не стихват: Началото на Интифада
Останал в състояние на абсолютна безизходица, палестинският народ в крайна сметка провежда въстание, наречено Интифада – кървави конфликти, в които участват и двата народа. До края на втората Интифада над 5000 души са убити от двете страни.
Израел става все по-скептичен към Палестина и твърди, че палестинците никога няма да искат мир в региона, така че е безполезно да се преговаря. Присъствието на Хамас като терористична група също не помага за този скептицизъм. Вместо това Израел се отказва от мира, изграждайки бетонни стени за безопасност и създавайки военни зони, за да държи палестинците под контрол.
Мирните преговори са преустановени
По време на конфликта и двете страни се опитват да постигнат мир в каквото и да е форма, за да могат да спрат кръвопролитията. Арабската страна обаче не е готова да спази ангажимента си по договора и нарастването на войнствената активност води до още по-голямо безпокойство в израелската държава. През всичките десетилетия има примери за това.
Най-забележителното е когато премиерът Ехуд Барак се опитва да постигне мир, като предлага много земи на палестинците и дори се съгласява 97% от Западния бряг да бъде палестинска територия. Въпреки тази инициатива Ясер Арафат отказва да приеме тези условия в търсене на по-добро бъдеще за палестинците.
Ситуацията днес
Бунтът на Хамас в ивицата Газа създаде затруднение за палестинските цивилни, живеещи там, докато Израел поставя района под строг надзор. Всеки акт на тероризъм или бунт е посрещан с незабавна реакция и за съжаление през повечето време цивилните граждани са жертва на израелската стрелба. Това е положението на конфликта и днес.
Многогодишната война остави хората апатични към тежкото положение на милиони палестински цивилни, уловени в конфликт, ръководен от екстремистките нетърпими групи и новите заселници, които продължават да ги душат и изместват от собствената им територия.
Докато много организации се опитват да постигнат мир между двете държави, ситуацията днес изглежда меко казано нестабилна. И ако нищо не бъде направено по отношение на конфликта между Израел и Палестина, има голяма вероятност да има трета Интифада, която ще доведе до повече убийства и кръвопролития в този крайно нестабилен и поляризиран регион в Близкия изток.
- Source & Image: Medium
