fbpx
Connect with us

Life

Опасностите, които крие Нобеловата награда

Опасностите, които крие Нобеловата награда

Време за четене: 3 минути

Защо изобретателят на лоботомия е удостоен с най-престижната награда в науката?

Съвсем наскоро малка селекция от учени бяха в очакване дали ще получат обаждане от Швеция, което незабавно ще промени живота им. Най-вълнуващото време на годината в научната общност е сезонът на Нобелова награда.

Но тазгодишните победители би било добре да обмислят какво се е случило с много нобелисти, след като са приели наградата си. Вземете например Кари Мълис, който спечели Нобелова награда като изобретяване на полимеразна верижна реакция или PCR – фундаментална техника, която сега се използва не само в тестовете за Covid, но и по същество във всички лабораторни генетични изследвания.

Той прекарва последната част от живота си упорито отричайки, че ХИВ вирусът причинява СПИН. Или Люк Монтание, който печели Нобелова награда за откриването именно на този ХИВ вирус.

Майкъл Левит, който печели Нобелова награда през 2013 г. за свой труд, свързан с компютърно моделиране на структурата на протеините. Пандемията от Covid показа, че той определено греши в своите прогнози за разпространението на болестта и през юли 2020 г. заявява, че Covid в САЩ ще„отмине за 4 седмици“.

Всички тези блестящи учени губят контрол над реалността, след като печелят Нобелова награда, а названието на това явление е Нобелова болест. Но за разлика от всички тези случаи, на самият Нобел е присъдена награда за истински научен пробив. 

Но има един случай, в който наградата е връчена и за катастрофално „откритие“ – такова, което погубва хиляди животи.

През 1949 г. Нобеловата награда за физиология или медицина е присъдена на изобретателя на съмнителна и тревожна процедура – опит за лечение на психични заболявания, чрез инжектиране на чист етанол директно в мозъка. 

Методът включва унищожаване на неврони, чрез специален инструмент с остър проводник, който прекъсва връзките между частите на челния лоб на мозъка. О, и преди да бъде направена манипулацията, първо трябва да се пробие дупка в черепа, обикновено близо до окото.

Лоботомията не е първият опит за „психохирургия“ – лечението на психични разстройства чрез опериране на мозъка. Но неговото изобретение е най-силно свързано с португалския лекар и политик Егас Мониз. 

Вдъхновен отчасти от предишни изследвания върху шимпанзета, които показват, че животните са значително по-малко агресивни и по-послушни след изрязване на част от дялове на мозъка, през 1937 г. Монис съобщава за 20 пациенти, страдащи от депресия и шизофрения, които той е лоботомизирал.

Според Мониз неговата „много дръзка“ и „винаги безопасна“ процедура (която той не можел да извършва лично заради осакатяваща подагра на ръцете си) е направила чудеса: пациентите ставали по-спокойни, по-рационални и по-лесни за контролиране, някои от тях той обявява за напълно„излекувани“.

Но дали това доказателство е добро? 

Както казва психологът Ан Джейн Тиърни, по повод 50-годишнината от Нобеловата награда на Мониз, „Съвременният учен може да намери значителни грешки в работата на Монис, включително неадекватното време за проследяване, отсъствието на контролни групи и субективните оценки.“

Все пак Нобеловият комитет решава да му даде наградата. По това време лоботомията нараства бързо и се използва по целия свят. Най-известният поддръжник е американският невролог Уолтър Фрийман, почти нереален герой, който изглежда направо от филм на ужасите. 

В продължение на няколко десетилетия той извършва хиляди лоботомии за все по-разширяващ се списък от оплаквания – не само психиатрични състояния, но и „да бъдеш лошо възпитано дете“ и го прави театрално, пред публика, а често първоначалната дупка в черепа е направена с помощта на шило за лед.

Днес все още има живи хора, които са били лоботомизирани в ранна възраст, с трагични последици за живота им. Но изследването на Монис – макар и шамар, особено по днешните стандарти – не е умишлена измама, поне доколкото е известно. 

Ако трябва да се върнем назад и да заличим историческата наука, която сега ни се струва странна, ще трябва да се отречем от огромната част от литературата и да отменим редица награди, присъдени през годините. 

Днес всички знаят колко ужасна грешка е лоботомията.

Психохирургията почти изцяло е заменена от медикаментозно лечение през втората половина на 20-ти век, а посмъртното осъждане на Монис няма да помогне на нито една от жертвите му.

Може би това, което Нобеловата организация би могла да направи, е да предостави по-добър контекст относно наградата на Монис. В момента страницата му на техния сайт отбелязва, с известно подценяване, че операцията „може да доведе до сериозни промени в личността“. 

Лоботомията се появява преди разработването на надеждни психиатрични лекарства или други лечения, а мозъкът продължава да е сред най-задънените улици в медицинската история.

Това не означава, че не трябва да се почитат най-добри и креативни изследователи на нашето време, просто не трябва да се превръщат в герои, чийто мнения не следва да бъдат критикувани.

  • Източник: Unherd
  • Изображение: Getty/JOFO
Join JOFO and start living curiously

Операция „Пустинна буря“: 30 години по-късно

Life

NFT – Бъдещето на изкуството или крипто снобария за милиони?

Business

Епохалната мегатенденция, за която не знаете

Business

Събитийната надпревара в Близкия Изток

Business

Connect
Join JOFO and start living curiously

error: Content is protected !!

Успешно се присъединихте към JOFO!