В края на войната в Персийския залив на 28 февруари 1991 г. Ирак се изселва от Кувейт, но проправя пътя за десетилетия конфликти.
Почти никой не предвиждаше Първата война в Персийския залив, но много хора станаха преки свидетели на събитията пред телевизионния екран – изтребители, самолетоносачи, бомбардировки, изстрел след изстрел, всяка вечер в късните новини.
Тази война, епичен сблъсък на повече от милион войници и хиляди самолети, ракети, бойни кораби, танкове и артилерия, е първата, която се излъчва на живо по целия свят.
За саудитците обаче войната не само се води по телевизионни екрани, но се преживява от първо лице.
Войниците на кралството са на фронтовата линия, десетки ракети „Скад” падат над Рияд и други градове, когато иракски войски нахлуват в територията на Саудитска Арабия.
Може би най-травмиращото за Саудитска Арабия и останалите държави от Персийския залив, застрашени от Ирак на Саддам Хюсеин, е братската връзка, която до този момент е означавала, че идеята една арабска държава да се обърне срещу друга, е немислима.
2 август 1990 г.
Всичко започва на 2 август 1990 г., когато Саддам нахлува и окупира малката южна съседка Кувейт и приключва преди 30 години, на 28 февруари 1991 г., след 42-дневна въздушна бомбардировка и сухопътна атакa, ръководена от САЩ, продължила само 100 часа.
Войната е кратка, а агресията на Саддам е посрещната от непреодолима демонстрация на сила от коалиция от държави, (ръководена от САЩ), включително тези от Персийския залив, възмутени от убийствения авантюризъм на диктатора.
Със сигурност тази война е по-кратка от тази между Ирак и Иран, жестокият осемгодишен конфликт, който най-накрая приключи на 20 август 1988 г.
Според някои изчисления около 500 000 човека от двете държави са загинали във войната, а Ирак, някога богата на петрол държава, бе превърната в нация на прага на фалита.
През 1988 г. никой рационален наблюдател не може да каже какво следва.
Поредната война със сигурност би била последното нещо, което Саддам може да обмисля след касапницата през последните осем години и въпреки това той нахлува в малката си южна съседка Кувейт, предизвиквайки Първата война в Персийския залив и последици от тежки събития, които ще продължат години наред.
След като се проваля в декларираната си амбиция да анексира богатата на петрол иранска провинция Хузестан, диктаторът решава да направи Кувейт 19-та провинция на Ирак.
Не за първи път в иракски лидер се опитва да анексира малката държава.
През 1961 г., една седмица след като Кувейт придобива своята независимост след 62 години като британски протекторат, президентът на Ирак Абд Ал Карим Касим, който сваля иракската монархия през 1958 г., заплашва да нахлуе.
Касим твърди, че тъй като Кувейт е бил част от османския вилает Басра, който сега се намира в днешен Ирак, Кувейт е „неразделна част“ от Ирак. Той е разубеден едва когато Великобритания бързо изпраща 3000 войници, за да я защити.
Но мотивацията на Саддам да започне толкова рискован грабеж на територия се корени по-малко в историческия прецедент, отколкото в огорчение, отчаяние и самозаблуда.
Унижен в очите на много иракчани от неуспеха да победи Иран и с обеднялата иракска държава, неспособна да залее почти несъществуващия вече пазар на труда със стотици хиляди демобилизирани войници, Саддам се опитва да прехвърли вината за несигурността на собствената си страна върху арабските държави Кувейт и Саудитска Арабия, подкрепили Ирак по време на войната с Иран.
Дори и в лицето на такова необикновено предателство, страните от Персийския залив се опитват да намерят мирно решение на кризата, но Саддам е влюбен в кръвопролитието.
Той със сигурност щеше да се провали и се провали.
Но краят на Първата война в Персийския залив е само началото на десетилетия катастрофа – за Ирак и целия регион.
Когато Саддам Хюсеин завзема властта през 1979 г., Ирак няма дълг, разчита на валутни резерви от 35 млрд. долара и се радва на приходи от петрол, които само през 1980 г. носят на страната 26 млрд. долара.
Всичко това се променя на 22 септември 1980 г., когато диктаторът нахлува в Иран, предизвиквайки осемгодиншна война, опустошила иракската икономика.
С продължаването на бойните действия приходите от петрол пресъхват и Ирак използва всичките си запасите. Избягван от международни заемодатели, Саддам се обръща към симпатичните държави от Персийския залив.
До края на войната Ирак има дълг към съседите си в размер на 40 милиарда долара.
Преди войната с Иран, сред страните от ОПЕК Ирак е на второ място по износ на петрол, след този на Саудитска Арабия. През 1979 г. Ирак изнася 3,3 милиона барела на ден, което представлява 11,4% от общия износ на ОПЕК и печели на страната 21,4 милиарда долара.
Към 1983 г., обаче, едва три години от края на войната, износът на нефт намалява до 0,74 милиона барела на ден, носейки приходи от само 7 милиарда долара.
„По ирония на съдбата, тъй като войната продължава да се води на иракска земя и приходите от петрол продължават да намаляват, зависимостта на Ирак от този източник на доходи се засилва, тъй като именно този намаляващ доход трябва да плаща за основен военен и невоенен внос и за обслужване на външния дълг“, пише известният икономист, роден в Ирак, Абас Ал-Насрауи.
Кувейт и Саудитска Арабия се споразумяват да произвеждат и продават около 0,3 милиона барела собствен петрол на ден, от името на Ирак, докато Кралството предприеме стъпки за укрепване на кредитоспособността си на международните финансови пазари и позволи на Ирак да изгради тръбопроводи през саудитска територия.
Важно е, че Кувейт и Саудитска Арабия също се съгласяват на поредица заеми – щедрост, която помага на Ирак да се задържи на повърхността по време на войната, но в крайна сметка това ще доведе до обратен ефект.
Саддам се обръща и към двете страни, на които дължи самото си оцеляване, настоявайки държавите от Персийския залив да отпишат заемите и да бъдат счетени като подарък, от страни благодарни за позицията на Ирак срещу иранския експанзионизъм.
Безпаричието на Ирак обаче не е резултат от войната, а от „пренасищането на петролния пазар“, създадено от увеличеното производството на петрол в Кувейт по време на кризата, което влияе на цените на петрола и предотвратява възстановяването на иракската икономика.
През 1990 г. Ирак оказва непрекъснат натиск върху ОПЕК да ограничи производството. Спорът бележи своя пик когато Саддам открито заплашва да предприеме военни действия срещу Кувейт и ОАЕ.
До 25 юли обаче е постигнат компромис с ОПЕК, който сякаш обезсмисля кризата. Решението на Кувейт и ОАЕ да намалят производството на петрол, повишавайки световните цени, е новина на първа страница по целия свят.
Въпросът е критичен за САЩ, които през последните пет години стават все по-зависими от чуждестранния петрол.
Вносът му се е увеличава от 5,1 милиона барела на ден през 1985 г. до средно 8,3 милиона през април 1990 г., като половината е от производители от ОПЕК.
Брент Скоукрофт, съветник по националната сигурност на президента Джордж Х. В. Буш припомня, че САЩ разглеждат спора между Ирак и страните от Персийския залив като „борба за контрол над ОПЕК, водена основно между Саудитска Арабия и радикалите”
През юли, обезпокоени от позицията на Ирак и откровените заплахи срещу Кувейт и ОАЕ, САЩ изпращат два въздушни самолета и редица военни кораби в Персийския залив за съвместни учения със силите на ОАЕ – ход, предназначен за „подкрепа на приятел”.
И все пак дори в Кувейт в началото на август, „инвазията е нещо, което повечето хора отказват да видят като възможност“, спомня си Кирсти Норман, американски консерватор, който по това време работи в Кувейтския национален музей.
Но малцинството се оказва, че не греши и в ранните часове на 2 август 1990 г. иракски войски преминават през границата в Кувейт.
Операция Пустинна буря
В 1:30 ч. сутринта на 17 януари 1991 г. е изстреляна първата ракета “Томахоук” от USS San Jacinto, част от USS John F. Kennedy Carrier Battle Group. Първите изстрели в операция „Пустинна буря“ слагат началото на изумително сложна хореография на войски, машини и оръжия.
През следващите 42 дни иракските отбранителни и логистични мрежи са систематично унищожавани като увертюра към сухопътна война, при която Ирак ще бъде изхвърлен от Кувейт.
В продължение на седмици водената от САЩ коалиция от две дузини нации разполага над 900 000 военнослужещи в региона, повечето от които са разположени на саудитско-иракската граница.
Коалиционните сили започват петседмична бомбардировка на иракски командоси и контролни цели от въздух и море.
Въпреки широкоразпространените опасения, че иракският президент Саддам Хюсеин може да нареди използването на химическо оръжие, през февруари следва сухопътна инвазия.
Коалиционните сили бързо изтласкват Ирак от Кувейт, противоречиво оставяйки Саддам Хюсеин на власт. Докато жертвите от коалицията са стотици, иракските загуби са десетки хиляди.
Последствията
Едно от най-познатите изображения от Първата война в Персийския залив е заснето от космическата совалка на НАСА „Атлантида“ през април 1991 г.
Фрапиращата снимка, направена пет седмици след края на войната, показва струи гъст черен дим в небето около Кувейт, от петролни кладенци, запалени от отстъпващата иракска армия.
Пламъците се простират на стотици километри и достигат до пет километра в атмосферата.
Отмъстителният акт на Саддам Хюсеин за екологичен тероризъм поврежда над 900 кувейтски кладенци, а 608 са запалени.
156-те милиона барела суров нефт, изляти в пустинята, образуват огромни езера, много от които отнема години, за да бъдат пропити в земята.
Малко след началото на въздушната война на 17 януари 1991 г., иракските войници пускат около 11 милиона барела петрол в Персийския залив – разлив, 20 пъти по-голям от този от Exxon Valdez през март 1989г.
Загубеният петрол не е единствената материална цена на войната за Кувейт.
Към нахлуващата армия се присъединяват и служители от отдела за антики в Ирак, които систематично ограбват Националния музей в Кувейт, избирайки предмети, които да бъдат върнати обратно в Багдад.
Откраднати са 3000 предмета от колекцията за ислямско изкуство Сабах, 3000 книги от ислямската библиотека за изкуство и история и 40 000 предмета от археологическата колекция на музея.
Цялата библиотека на Националния музей, състояща се от около 20 000 книги, също е разграбена.
Колкото и лоши да са отмъстителните актове на Саддам за вандализъм и грабежи, те са нищожни в сравнение с последиците от Първата война в Персийския залив, чиито геополитически последствия продължават да засенчват региона и днес.
Разбира се, лесно е да се посочи войната като причина за безброй катастрофи, които обзмат Близкия изток оттогава, включително възхода на Осама бин Ладен и Ал-Кайда, нападенията от 11 септември 2001 г., нахлуването в Ирак през 2003 г. и появата на Даеш (Daesh).
Бившият главен редактор на арабските новини Халед Алмаена, който присъства на 17-ата арабска среща на върха, само два месеца преди инвазията в Кувейт, смята че „повечето от проблемите на арабския свят днес са пряк резултат от агресията на Саддам.
„Ако Хюсеин не беше нахлул в Кувейт, много вероятно нямаше да има нито Ал Кайда, нито Даеш. “
За принц Халед несъмнено конфликтът се отразява негативно на междуарабските отношения.
„Решението на Хюсеин да наруши това, което бихме могли да наречем неписан арабски закон, неговото канибалистично нападение срещу близка държава, къса централната арабска връзка“, пише той през 1993 г. за списание RUSI.
Всички политически и военни цели, върху които САЩ изграждат коалицията, са постигнати. Дори Саддам да беше заловен, Америка можеше да бъде изправена пред продължителна окупация и въстание.
По време на речта си на борда на ядрения самолетоносач USS Abraham Lincoln на 1 май 2003 г., президентът на САЩ Джордж Буш обявява, че войната в Ирак е приключила и се празнува „победата срещу тероризма“.
Иракска свобода
Както посочва принц Халед през 1993 г., Първата война в Персийския залив доведе до положителни промени в политиката в региона, особено в характера на арабско-западните отношения.
„Поради историята на тези отношения, арабският инстинкт трябваше да държи Запада на една ръка разстояние, но кризата промени този мироглед, правейки така, че двамата съперници никога да не се срещнат“, пише той.
Но те се срещат. В арабската пустиня е демонстрирано, че когато интересите им са общи, Изток и Запад могат да се бият заедно.
Саддам Хюсеин, заловен от американците през декември 2003 г. и обесен три години по-късно, след като е признат за виновен от иракския съд за престъпления срещу човечеството, ще плати крайната цена за безобразията, които извършва над арабския народ през 1990 г.
След месеци в бягство, Саддам Хюсеин е заловен от американските войски на 13 декември 2003 г., намерен да се крие в дупка в земята, близо до родния си град Тикрит.
Но 30 години след края на войната, която той нанесе на собствения си народ и арабски свят, екотът от хаоса и конфликта продължава.
- Source: Arab News
- Images: Getty
