fbpx
Connect with us

Life

Ритни камбаната с финес

Има ли подобаващ начин човек да си отиде от този свят?

Време за четене: 3 минути

Има ли подобаващ начин човек да си отиде от този свят? 

Разбирамо е, че на никого не му се излиза в принудителен отпуск от планетата Земя, но щеше да е прекрасно, ако ни се предоставяше еднократната възможност да надзърнем през портите на отвъдното, колкото да се убедим, че съществува и сами да преценим дали ни се остава там или не.

Нещо като безплатен пробен период. Доколкото ми е известно, все още няма човек, който да се е завърнал от отвъдния свят, за да сподели впечатления, но това е донякъде е добър знак.

Може би в крайна сметка животът там е още по-шарен и вълнуващ от този на Земята и затова никой не се отказва от абонамента си по време на пробния период.

Но ако трябва да се върнем обратно на въпроса дали има подходящ начин да се сбогуваш с живота, тук отговорите на едни биха били кошмар за други. Това произтича главно от различните методи за рециклиране на трупа (колкото и безчувствено да звучи, това е правилното название).

От сравнително скоро обаче в няколко щата в Америка съществува нов алтернативен метод, който позволява на избралите го да ритнат камбаната с известна доза финес и грижа към околната среда.

Той е далеч по-щадящ екосистемата от останалите класически методи и предлага един малко по-разчупен поглед върху смъртта в сравнение със стереотипните представи. На нас пък ни дава повод за размишления дали някой ден би намерил приложение и по нашите географски ширини.

Неотдавна Орегон стана третият щат в Америка, който узакони човешкото компостиране като алтернатива на познатите до момента класически методи.

Кое наложи появата на компостирането на хора?

На първо място, това са безспорните вреди, които най-често срещаните методи за рециклиране на тялото нанасят върху околната среда.

Традиционните погребения, при които трупът се балсамира с формалдехид и се поставя в ковчег под земята, костват големи площи земя и е установено, че създават условия за отделяне на токсини в близките почви и плавателни канали.

Кремацията, от друга страна, при която тялото на починалия се изгаря, води до отделяне в атмосферата на вредни замърсители и въглероден диоксид, допринасяйки за глобалното затопляне.

За сравнение, процесът на така наречената естествена органична редукция, която разгражда тялото до почва, има далеч по-малък отпечатък върху околната среда. “Recompose” е първият погребален дом за компостиране на хора в САЩ, който се занимава с това.

Какво всъщност представлява човешкото компостиране и как то е по-полезно за околната среда?

Най-напред тялото се поставя в контейнер за компостиране върху легло от дървесни стърготини, люцерна и слама за трийсет дни. Чрез контролиране на количеството въглероден азот, кислород и влага, съдът създава перфектната среда за развиване на микроби и бактерии, участващи в разлагането.

След трисетия ден целият органичен материал се е разградил до почва. Тя се премества в специален съд, където се вентилира. След това почвата щателно се претърсва за всякакви неорганични остатъци като протези, пейсмейкъри, изкуствени стави и др.

Крайната почва може да се използва за наторяване на растения, като цялата услуга възлиза на 5500 долара.

Човешкото компостиране със сигурност за мнозина е странно и непонятно, но не и за тези, които истински ги е грижа каква следа оставят след себе си върху природата. Затова и в САЩ голяма част от неговите привърженици са предимно защитници на околната среда. 

Идеята, че почвата, в която се превръщаш, може да се използва за подхранване на растенията, в действителност дава известна утеха и спокойствие. Помага и за разбиването на част от мита, с който е забулена смъртта и категоричната окончателност, която тя влече след себе си.

Погледнато през призмата на компостирането, живот има даже и след смъртта. Това всъщност е естественият начин, по който си идва и си отива всяко живо същество: от сърцевината на ябълка до самия човек.

Човешкото компостиране изключително много ми напомня за съдбата, която сполетява малката русалка в едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен.

Ако си спомняте горчивия финал на класическата история, то тогава знаете, че дори отчаяните опити на сестрите ѝ да я спасят от гибел биват осуетени и в крайна сметка малката русалка се превръща в морска пяна.

Смъртта ѝ безспорно е трогателна, но не и напразна: тя се присъединява към децата на въздуха, вечно бдящи над човечеството. Такъв развой придава завършеност и смисъл на съществуването ни, а именно: да се превърнеш в пяна, ако имаш рибена опашка вместо крака или пък в почва, ако си човешко създание.

Почва, която да бъде използвана за създаването на нов живот. В крайна сметка, ние не се раждаме горящи в пламъци, нали? Може би това е един от многото възможни прочити на човешкото компостиране като логичен край на нечия приказка. 

  • Автор: Минко Тихомиров
  • Изображение: Pexels/JOFO
Join JOFO and start living curiously

Операция „Пустинна буря“: 30 години по-късно

Life

NFT – Бъдещето на изкуството или крипто снобария за милиони?

Business

Епохалната мегатенденция, за която не знаете

Business

Събитийната надпревара в Близкия Изток

Business

Connect
Join JOFO and start living curiously

error: Content is protected !!

Успешно се присъединихте към JOFO!